Основни характеристики:
Умален модел на бомбардировач B-17G Flying Fortress - Летяща крепост
През май 1934 г. американската армия обявява конкурс за разработка на модерен многодвигателен бомбардировач, способен да превозва до 907 кг бомбен товар на разстояние между 1640 и 3540 км, като поддържа скорост от 322 до 402 км/ч. Докато изискванията предвиждали най-малко два двигателя, от компанията Boeing представят смела концепция със четири двигателя, която води до създаването на прототипа Boeing 299 (по-късно обозначен като B-17).
Работата по самолета започва в средата на юни 1934 г., а първият полет се състои на 28 юли 1935 г. – демонстрационен полет от 3380 км със средна скорост 406 км/ч. Въпреки впечатляващите резултати, на 30 октомври 1935 г. прототипът катастрофира при излитане поради заключени контроли – стандартна наземна процедура, пропусната при излитане. Въпреки инцидента, армията остава впечатлена и поръчва 13 самолета YB-17 и един за статични изпитания.
Прототипът е оборудван с четири двигателя Pratt & Whitney R-1680-E Hornet с мощност от по 750 к.с. Крило с висок профил достига почти до половината диаметър на фюзелажа. Ходовата част е електрически прибираща се, а въоръжението включва пет картечници и до 2177 кг бомбен товар.
Първият YB-17 полита на 2 декември 1936 г., вече с нови радиални двигатели Wright GR-1820-39 с мощност 930 к.с. и екипаж от 9 души. До август 1937 г. са доставени 12 самолета на 2-ра бомбардировъчна група в Лангли Фийлд, Вирджиния, а 13-ият е изпратен за изпитания в Райт Фийлд. След тестове при силна турбуленция, този екземпляр също е приведен до оперативен стандарт и обозначен като Y1B-17A. Той разполага с турбокомпресори Moss/General Electric и двигатели GR-1820-51 с мощност 1000 к.с., доказали предимството си пред атмосферните агрегати.
Следващият модел – B-17B – включва 39 броя с още по-мощни двигатели R-1820-65 (1200 к.с.) и увеличено въоръжение до 7 картечници. Първият полет е на 27 юни 1939 г., а доставките приключват през март 1940 г.
B-17C е първата версия, доставена на британските Кралски ВВС. Под обозначението Fortress I, 20 самолета са използвани от 90-а ескадрила и за пръв път влизат в бой на 8 юли 1941 г. при нападение над Вилхелмсхафен. Резултатите са разочароващи, предимно поради неправилна тактика. Височината не осигурява необходима защита и става ясно, че е необходимо по-мощно въоръжение.
След влизането на САЩ във войната в края на 1941 г., голяма част от B-17 са пренасочени от Тихия океан към Европа, където са включени в 8-ма въздушна армия. Моделът B-17D, доставен през 1941 г., включва допълнителна броня и самоуплътняващи се резервоари. Следват подобрените версии E, F и G с преработена опашка и засилено въоръжение. Въпреки нововъведенията, при масирани дневни атаки през 1943 г. (17 август и 14 октомври) са загубени около 120 машини – показателно, че без далекобойни изтребители-ескорт дори “Летящите крепости” са уязвими.
Последната версия – B-17G – е снабдена с носов купол с две 12.7 мм картечници за защита срещу фронтални атаки, като общото броя на картечниците достига 13.
Общо са произведени близо 13 000 броя от различните версии на B-17, повечето от тях във варианта F. Само няколкостотин остават в експлоатация след края на Втората световна война, преди да бъдат окончателно пенсионирани.
Технически данни (B-17G):
Максимална скорост: 510 км/ч
Практически таван: 10 670 м
Радиус на действие: 1760 км
Въоръжение: 13 х 12.7 мм картечници
Бомбен товар: до 5800 кг (нормално – 2742 кг)
Съдържание:
- Елементи за сглобяване на макета
- Упътване и схема с картинки "Стъпка по стъпка" за сглобяване на макета
- Ваденки (отличителни знаци на модела) залепващи се с вода
За да може да сглобите и залепите този макет, Ви е необходимо лепило.
