Tiger (Тигър) е бил германски тежък танк от Втората световна война и една от най-известните бойни машини от онова време. Командването на германските бронирани сили (Panzerwaffe) е имало идея за създаване на тежък танк още в началото на войната, но първите опити под формата на „стогодишния танк“ Neubaufahrzeuge са се оказали неуспешни. През 1939 и 1940 г. разработките в тази област не са били ефективни, но след сблъсъка с модерните съветски танкове T-34 и KW-1 на Източния фронт работата по новия тежък танк се е ускорила значително.
На 20 април 1942 г. прототипът на новия танк, под обозначението VK 4501 (H), е преминал полеви изпитания в присъствието на Адолф Хитлер и малко след това е бил пуснат в масово производство. Първите производствени модели са били обозначени като Pz.Kpfw VI Ausf.H1 (по-късно Ausf.E). В хода на производството, в периода 1942-1945 г., танкът е бил систематично модифициран, като например са били добавени прахови филтри Feifell, различно разположение на фаровете, модернизация на оптичното оборудване и промени в купола на командира.
Tiger е бил задвижван от 12-цилиндров карбураторен двигател Maybach HL230 P45 с мощност 700 к.с. Въпреки че не е разполагал с наклонен преден корпус като T-34 или Panther, Pz.Kpfw VI е бил тежко бронирано превозно средство с предна броня до 120 мм и изключително ефективно оръдие KwK 36 L/56, калибър 88 мм, което му е спечелило репутацията на един от най-ефективните танкове на Втората световна война. Тигърът е бил значително по-добър от съюзническите М4 Sherman, Churchill или съветския Т-34/76 и дори е можел да се бори с по-тежките съветски IS-2 и американски M-26 Pershing, като ги превъзхождал с ефективността на основното си въоръжение.
От друга страна, Pz.Kpfw VI е имал и някои недостатъци – той е бил изключително трудоемък за производство и е имал много сложно окачване. Към по-късния период на войната качеството на бронята му също се е влошавало, което е било резултат от недостига на молибден за германската промишленост. Въпреки тези недостатъци, Tiger се е доказал като изключително ефективно оръжие на бойните полета. Той успешно се е сражавал в Тунис, битката при Курската дъга, Нормандия и на Източния фронт.
**Технически данни:** дължина (с цев): 8,45 м, ширина: 3,7 м, височина: 2,93 м, мощност на двигателя: 700 к.с., тегло: 56,9 т, пробег (по пътя): 100 км, максимална скорост (по пътя): 38 км/ч. Въоръжение: 1 оръдие 88 мм KwK 36 L/56, 3 картечници 7,92 мм MG 34.
Тигърът е бил изграден с мисъл за дълготрайна защита и огнева мощ, като на бойното поле често е вдъхвал страх на противниците си, тъй като малко машини са можели да устоят на неговите удари и защитни способности. Въпреки високите производствени разходи и проблемите с поддръжката, той е оставил трайна следа в историята на танковото въоръжение.