Изследването на космоса е едно от най-големите постижения на човечеството. С първите стъпки на човека в космоса и Луната, бъдещето на Земята било тласнато по нови релси. Първите ракети, предназначени за пътуване в космоса, обаче можели да се използват само веднъж, което довело до увеличаване на разходите за експедициите. Скоро станало ясно, че успешното завладяване на космоса не може да продължи с използването на толкова скъпи технологии. През 1972 г. НАСА, Американската космическа агенция, започва изследване на космически кораб за многократна употреба. Резултатът от проекта бил комбинация от ракета и самолет, известен като космическа совалка. Совалката с огромен резервоар за гориво може да бъде изстреляна в космоса благодарение на мощността на три собствени двигателя и две спомагателни ракети. Сама по себе си совалката достига размерите на средно голям пътнически самолет, превозващ екипаж от около седем души и предимно товари. Флотът от космически совалки ни даде нови възможности за развитие на нашите дейности в космоса. Сателитите могат да бъдат поставени в орбита от космически совалки, както и компоненти на космически станции, които могат да бъдат използвани в бъдеще като отправни точки за по-нататъшно изследване на космоса.
Първият орбитален апарат, Enterprise, е построен през 1976 г. и е използван в тестове за подход и кацане (ALT), но няма орбитални възможности. Първоначално били построени четири напълно работещи орбитални апарата: Колумбия, Чалънджър, Дискавъри и Атлантис. Два от тях били загубени при инциденти на мисия: Чалънджър през 1986 г. и Колумбия през 2003 г., като общо 14 астронавти загинали. Петият оперативен (и общо шести) орбитален апарат, Endeavour, е построен през 1991 г., за да замени Challenger. Трите оцелели оперативни превозни средства са оттеглени от експлоатация след последния полет на Atlantis на 21 юли 2011 г. САЩ разчитаха на руския космически кораб Союз за транспортиране на астронавти до МКС от последния полет на совалката до стартирането на мисията Crew Dragon Demo-2 през май 2020 г.
Boeing 747 Jumbo Jet е четиримоторен, широкофюзелажен пътнически самолет с дълги разстояния с ниско крило в американската конфигурация с ниско крило. Задвижването се осигурява от четири двигателя Pratt and Whitney JT9D или PW4000 или Rolls-Royce RB211 или General Electric CF6 или GEnx. Полетът на прототипа е извършен през 1969 г., а серийното производство започва през 1970 г. и все още продължава. До април 2017 г. са произведени 1531 Boeing 747. Самолетите от този тип се характеризират с две пътнически палуби, което значително увеличи броя на пътниците – в зависимост от версията – от 366 на 568! В хода на серийното производство бяха произведени няколко основни версии за разработка на този много успешен самолет. Първият масово произведен е Boeing 747-100, но моделът Boeing 747-200 бързо е пуснат в експлоатация, с подобрени характеристики и обхват на полета. По-късно беше предложена версията 747-400, която се оказа най-популярната от всички произведени. Характеризира се с подобрени аеродинамични свойства и увеличен капацитет на пътническото отделение.
