И тъй като технологиите са навлезли толкова дълбоко в нашия живот, те се превръщат в част и от ежедневието на децата ни.
Често се случва да видим деца на две-три годишна възраст с телефон пред тях в ресторанта, в магазина, или в колата. Тези деца са тихи и не "пречат" на възрастните. Обикновено казват няколко думи на английски език и с това се изчерпват уменията им за вербална комуникация. Ако опитате обаче да им вземете устройството, ще последва сериозна и шумна караница, съчетана с много сълзи.
Популярен термин за подобни деца е „екранни деца“, въпреки че за това състояние има научен термин: „electronic screen syndrome“.
"Екранните деца" биват излагани на екранно въздействие от много ранна възраст, някои от тях още от кърмаческа. Родителите често казват, че поставят детето си пред екрана и му пускат „образователни клипве“, за да си осигурят малко спокойствие и най-вече време, а също и за да използват този сензитивен период от детското развитие за „ранно научаване на чужд език“.
Много хора смятат, че родителството не е работа, или пък майките излизат в „отпуск по майчинство“, свеобразна почивка от работата в продължение на две години. Какво толкова имат да правят в крайна сметка? Събуждат се, хранят детето, излизат на разходка в парка, дават на детето да обядва и го слагат да спи. След обяд излизат на нова разходка, следва вечерята, банята и приспиването. Нищо работа. Естествено, че паралелно с грижите за детето, почти цялата отговорност за домакинството се пада на тях, защото в крайна сметка са си вкъщи и "нямат работа". Живот приказка, но дали е така?
Човешките деца се раждат най-силно зависими от родителски грижи в света на бозайниците. Нуждата от защита и контрол съпътстват почти цялото им ежедневие в продължение на години. Непрекъснато изостреното внимание на родителите много често наподобява това, което преживяват войниците на мисия. От жизнена важност е да останете концентрирани за дълъг период от време, но така намалява способноста ви да бъдете адекватен родител. В комбинация с хроничното недоспиването се завъртаме в омагьосан кръг на повишени нива на концентрация, намален праг на търпимост и намалено ниво на физическа издръжливост.
Бивате физически изтощени, но това води до необходимостта от по-висока концентрация на вниманието. По-високата концентрация на вниманието намалява прага на търпимост към действията на децата. И тук е моментът, в който повечето родители избират да предоставят екрана на детето, пред това да изпаднат в истерия или да реагират прекалено остро.
В краткосрочен план това може и да е ефективно.
Ще ви осигури около половин час тишина, детето няма да се помръдне от екрана и ще позволи да намалите нивото на внимание. Но в дългосрочен план това ще увреди сериозно развитието на детето ви.
Как детският мозък се развива и съзрява
Развитието на детския мозък започва от момента на зачеването. Скоро след това мозъкът започва да функционира и да контролира дейностите на тялото. Успоредно се развиват сетивните системи, които отговарят за адекватния отговор на тялото спрямо стимулите от външната среда. Това позволява на децата да са адаптивни и да оцеляват.
Основната функция на мозъка след раждането е да възприема стимулите от средата и постепенно да изгради адекватни реакции спрямо тях. Първоначално, веднага след раждането обонянието, слухът и усещането за допир са най-силно развитите сетива. На тях разчита детето, за да се ориентира и адаптира към новата за него среда. Майките инсинктивно още от първия момент с бебчето, знаят това и затова го гушкат, говорят му и го слагат на гърдите си.
По-късно, в уюта на собствения дом, детето вече с радост разглежда висящите играчки над леглото или дрънкалката, която му предлагате. Въпреки, че зрението е по-слабо развито в момента на раждането, то бързо напредва и на 5 месечна възраст става водещо сетиво за детето. Това, което вижда, въздейства много по-силно от всичко, което му казвате.
На шестмесечна възраст повечето деца вече могат да седят самостоятелно, на една година детето вече може да се придвижва самостоятелно, казва няколко думи, сетивните му системи са интегрирани и работят в синхрон. Детето започва да навлиза в периода на самостоятелното опознаване на света, но неговият мозък все още не е достигнал пълното си развитие.
Когато детето се докосва до нещо, например действие, предмет, дума, играчка, това помага на неговия мозък да създава нови невронни връзки. Така се развива. Това, което учи сега, ще бъде основа за неговото бъдещо развитие.
Обаче, ако му предложите "мърдащи картинки" в този чувствителен период, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък, но за съжаление, в негативен план.
Детският мозък не може да обработи такова количество информация, като например гледането на видео със скорост от 24 кадъра в секунда. За петнайсет минути, това прави 43200 импулса, детският мозък е несопособен да обработи такъв обем информация.
Изследванията на "синдрома на екранното време" също така показват, че децата, които са изложени на много екранно въздействие, имат сериозни нарушения в развитието на мозъка. Данните подсказват за възможни промени в структурата на мозъка на детето, като атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушение на цялостта на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора и проблеми с когнитивните способности и функцията на допаминови жлези.
Тези резултати значат, че гледането на видео като телевизия, игри, музикални клипове може да навреди на развитието на детето ви в няколко области:
- способността му да обработва информация
- социалните му умения
- създаването на приятелства
- развитието на емпатията
- участието в игри с връстници
- езиковото и говорното развитие
- способностите за концентрация на вниманието
- разбирането за награда и успех
- развитието на фината моторика
Висока цена за половин час спокойствие, не мислите ли?
Какво можете да направите?
Много, много деца, които седят пред екраните, имат забавено развитие на езика и говора. Тригодишните деца трябва да могат да се изразяват достатъчно ясно, така че да ги разбират и хора извън тесния кръг на семейството. Не е нормално и никога не е било здраво тригодишно дете да не може да говори. В днешно време това е толкова често срещано, че се превръща едва ли не в стандарт. Ако спрете гледането на телевизия ще видите много бърз прогрес в проговарянето на детето. За около две седмици ще чуете няколко нови думи и ще откриете, че детето ви е по-внимателно в своите дейности и поведението му е по-добре контролирано.
Ще откриете и разлика в играта на детето и явен интерес към заниманията на околните. Използвайте този момент, за да му предлагате повече игри и занимания с връстниците му. Така ще се подобрят социалните му умения и развитието на съпричастност и умения за обща игра. Тези умения ще му бъдат от голяма полза при адаптацията към дейностите в детската градина.
Ако Ви е трудно да спрете изведнъж използването на устройства, то опитайте бавно да ги ограничите. Този подход не е толкова ефективен, но ако наистина не можете да издържите на молбите за телевизора или телефона, ще бъде едно добро начало.
Включете детето към адаптирани занимания от любимото Ви хоби, покажете му под надзор безопасни за него дейности от вашите хобита и интереси. Децата обичат да имитират родителите им, както и всяко действие, което поражда интерес у нас, привлича вниманието ни, означава инстинктивно за децата, че тези занимания са важни и интересни. Ако си гледаме често телефонът, това е равносилно на пушене на цигари или пиене на големи количества алкохол пред децата, ние даваме несъзнателен пример и стимул на детето да повтори нашите действия. Така, ако покажем на детето нашето съзидателно хоби, то вероятно ще прояви интерес към него.
Ние имаме много клиенти, чиито деца със ставането от сън отиват например при влакчетата или макетите на родителите им, а вечер преди да заспят да ги видят или да поиграят с тях е последното им занимание за деня. Но разбира се, занимателните дейности или стимулиращи играчки и предмети могат да варират безкрайно много. От вас зависи да разберете към кое има най-голям интерес детето Ви и да го насочвате по пътя на изследване на света и взаимоотношенията.
Отидете заедно с детето на различни кражоци или групови занимания съобразени с възрастта му, подобни занимания подобряват общуването и кооперацията с другите.
Избягвайте да прекарвате време заедно със семейства, в които гледането на телевизия и играенето на електронни устройства са разрешени. Ако искате да ограничите използването им не е добър вариант да демонстрирате, че с достатъчно мрънкане ще се получи. Децата чудесно се учат едно от друго – не забравяйте това.
Децата са като глина в ръцете ви. Вие сте тези, които моделирате живота им. Имате не само задължението да ги отглеждате като задоволявате физическите им нужди, но и възможността да поставите основите на тяхното бъдеще.
Половин час пред телевизора може би Ви се струва не чак толкова сериозна опасност, но е такава. Пералнята може да почака, готвенето може да почака, но не и детето Ви. Знаем, че е трудно да се намери баланса между задълженията и личното време, когато имате малко дете.
Но нека Ви предложа една друга възможност и гледна точка – първите години са изключително ценен период, който не се повтаря никога повече в човешкото развитие. Един-единствен шанс. Не го пропускайте!
Автор:
Емил Томов
По материали от интернет
