Космическа совалка Space Shuttle W/Booster Rockets

Изследването на космоса било едно от най-великите постижения в историята на човечеството, което променило напълно разбирането ни за Вселената и нашето място в нея. През 1969 г. човекът направил първите си стъпки на Луната, осъществявайки мечтата за пътуване извън пределите на Земята. Тези първоначални исторически моменти в космическата ера вдъхновили нови поколения и отворили пътя за нови технологични и научни открития. Въпреки това, първоначалните ракети, които били използвани за тези пътувания, били еднократни и скъпи, което довело до нуждата от по-ефективни и икономични технологии за по-нататъшно изследване на космоса.

До началото на 1970-те години станало ясно, че не можело да се разчита на еднократни ракети за успешното и устойчиво изследване на космоса. За да се намалят разходите и да се увеличат възможностите за многократни мисии, НАСА (Националната космическа агенция на САЩ) започнала работа върху проект за космически кораб за многократна употреба. През 1972 г. започнали изследванията, които довели до създаването на космическата совалка – уникална комбинация от ракета и самолет, предназначена да се използва многократно.

Космическата совалка, проектирана с огромен резервоар за гориво и три мощни основни двигателя, била създадена да носи екипаж от до седем души, както и различни товари, включително сателити и компоненти за космически станции. Тя била способна да изстрелва и поставя в орбита сателити, да доставя и извежда товари в космоса, както и да транспортира компоненти за изграждане на космически станции, които можели да се използват като база за по-нататъшно изследване на дълбокия космос.

Първият орбитален апарат, наречен Enterprise, бил построен през 1976 г. и бил използван за тестване на подход и кацане, но не бил орбитален кораб. Първоначално били построени четири напълно работещи орбитални апарата: Колумбия, Чалънджър, Дискавъри и Атлантис. През 1986 г. Чалънджър загинал при трагичен инцидент, а през 2003 г. Колумбия претърпяла катастрофа при връщането си в атмосферата, като при тези инциденти загинали 14 астронавти. След катастрофата на Чалънджър през 1991 г. бил построен петият орбитален апарат, Endeavour, за да замени загиналия кораб.

Първоначално планираното да продължи до 2020 г., експлоатацията на космическите совалки приключила с последния полет на Атлантис на 21 юли 2011 г. След като последният полет на совалката завършил, Съединените щати започнали да разчитат на руските космически кораби Союз за транспортиране на астронавти до Международната космическа станция (МКС). Това продължило до 2020 г., когато стартирала мисията Crew Dragon Demo-2 на SpaceX, осигурявайки нова ера за транспортиране на астронавти.

Съдържание:

• Елементи за сглобяване на макета
• Упътване и схема с картинки "Стъпка по стъпка" за сглобяване на макета
• Ваденки (отличителни знаци на модела) залепващи се с вода

За Academy - кратка история и представяне